Байдзиу (Байджу) не е лесна напитка, няма какво да си кривим душата. Тя е трудна за изучаване, трудна за разбиране… Първото условие, за да пристъпите към байдзиу е да се отървете от предразсъдъците си. Защото най-важното нещо, за да проумеете байдзиу, е да разберете как се пие, а именно – с храна!
И характерът на регионалната кулинария в Азия обяснява много добре тази посока на консумация… Например, ястията от кулинарната столица на Китай – Съчуан. Съчуан е пикантен, лют и мощен… Имате нужда от нещо, което може да „пресече“ тези подправки и мазната храна. Точно това прави байджу. Неговото „киселинно“ тяло помага за „прочистване“ на небцето, а тези ананасови и тропически естери (ethyl butyrate) са перфектни с пикантна храна!
Един от любимите ми стилове байдзиу е с т.нар. „соев сос аромат“ – Мoutai, например. Тези продукти са доста подобни на силно опушените, торфени шотландски уискита. Когато правя дегустации с този стил байдзиу, винаги добавям и поне една проба от някой местен шотландски герой – добре опушено уиски. И се оказва, че и в двете този прекрасен месен/умами вкус със сигурност присъства, като мога да кажа, че и алкохолът на китайските спиртни напитки не отстъпва.
Обикновено повечето от дегустаторите са подозрителни към нови марки, но ако им представите утвърдени напитки като Moutai (има го и в България), насладата им е направо лирична.
Част от интервю на Юлия Костадинова за сп. DiVino, 2021, бр. 1
